5 години журналистически усилия да отразим случващото се в училището през нашите очи.
Тук са поместени статиите ни от двугодишна работа:
http://www.alternativa13pgt.weebly.com
http://www.alternativa13pgt.weebly.com
55 ГОДИНИ ПГТ
С едноседмични тържества отбелязахме 55-годишнината от основаването на училището ни.
Здравейте на всички, които четете тази статия. Тази година се навършват 55 години откакто съществува нашето училище. Затова по случай този така важен за всички нас ден, ние, млади ентусиасти от училището, решихме да празнуваме не ден, не два, а цяла седмица. Опитахме се да направим празничната седмица незабравима и дълго помнеща се от всички. Програмата беше създадена от екипа ентусиасти, изявили желание да тържествата този път да бъдат нещо съвсем различно, уникално и забавно.
Още на 22.09.2014г. (неучебен ден) няколко души се събрахме в училище и сформирахме нашите творчески ателиета. Бяхме заредени с голяма доза оптимизъм и всичко беше много весело и забавно. Макар и малко хора, бяхме заредени с енергия и веднага се захванахме за работа. Работехме толкова бързо и усърдно благодарение на приятната обстановка, която ни създадоха гучителите. Въпреки че беше неучебен ден, а ние бяхме в училище, изобщо не ни правеше впечатление. Бяхме толкова погълнати от хубавите емоции, че загубихме всякаква представа за времето. Най-активни в творческите ателиета бяха винаги приветливите и усмихнати ученици от 10А клас и моята приятелка и съученичка Йоана Механджийска. Завършихме този ден с изключителни емоции и нямахме търпение да се съберем отново, за и да продължим организацията на следващите събития. А за всеки ден от тази седмица имаше така наречени тържества.
Вторият ден от нашата забавна празнична седмица беше под надслов ”Детство мое, реално и вълшебно’’. Идеята на този ден бе да се върнем в годините на нашето безгрижно детство. Имаше много игри, смях и хубави емоции. Включиха се доста от учениците и всички учители. Игрите бяха най-разнообразни, а предложенията за тях, бяха дадени от учениците. Те бяха: туистър, игри с яйца, с чували и, разбира се, накъде без турнир. Тази година турнирът беше по волейбол. Турнирът бе за всички класове. Отборите бяха 5 на брой. Първият отбор ”South Park” с играчи: Георги, Симеон и Александър от 12А, Кристиян от 9А и Георги от 10В. Вторият отбор ”Всички обичат Реймънд” с играчи: Иван, Павлин, Стефан и Васил от 10А. Третият отбор “Камбоджа” с играчи: Александър и Марио от 12В, Любомир от 10В и Николай от 11Б. Четвъртият отбор “Данчо Строй” с играчи: Йордан, Георги, Милен, Кирил от 9А и Милен от 8А. И нашият, последен, пети отбор с мааалко странно име ”Ремонт на покриви” с играчи: Георги Р., Георги Н., Живко от 12В и Янко от 10В. И, разбира се, съдиите, които бяха Полина Пейчинова, Димитрина Елина и Петър от 12В иии всички присъстващи. Първо място взеха ”South Park”, следвани от ”Всички обичат Реймънд”, трети бяха ”Камбоджа” и на четвърто и пето място съответно са ”Данчо Строй” и ”Ремонт на покриви”. Играчите се бориха за победата и дадоха всичко от себе си! Поздравления за победителите!
В сряда, 24.09.2014г., се проведе едно ретро събитие, като се припомниха ритуали и събития от епохата на СОЦА. На този ден се събрахме рано сутринта в двора на училището и точно в 7,45 стартира едновременно в двете сгради задължителната сутрешна физзарядка. Намаше засъснели, нямаше мрънкащи и кръшкащи. Всички с абсолютната сериознаст на осъзнаващите задължението си ученици изпълняваха упражненията. В училище влязохме след щателна проверка на облекло и външен вид - дължина на нокти, коси и следи от пагубни фалшиви разкрасявания - вредни за социалистическия морал. На някои бяха отрязани косите (симворично, но им остана притеснението, на други - ноктите, трети бяха прегледани за въшки и т.н.) Преминали през соцфейсконтрола, влязохме в училището, което имаше нов интериор - навсякъде плакати със социалистическа пропаганда, лозунги и табели за правилно поведение. Някои от плакатите бяха забавни, други абсолютно неразбираеми. На табло бяха изписани забранените и задължителните за вършене от човека неща. Дисциплината в часовете бе по-строги от обикновено. С влизането на учител дежурнията ученик рапортуваше на учитела, обръщахме се с "другарко" към учителките и вдигахме чинно ръка със знака на победата, за да поискаме думата. Отличниците активисти на ПГТ бяха повикани и подложени на изпит за включване в комсолома. Въпросите бяха класически: "Колко са петимата от РМС?", "Как е първото име на другаря Тодор Живков?" и ключовият "Защо искаш да бъдеш комсомолец?" Ние се потяхме и отговаряхме, без да знем правилните отговори, но знаехме, че е престижно и никой не се отказа от изпита, а комисията от допускащи ту се смееше, ту ставаше сериозна. Връчиха ни и комсомолски книжки. В последните часове премина съобщение заповед за изключване на ученици, направили 3 неизвинени. За нас беше много вълнуващо да надникнем към дните в годините на СОЦА, а за учителите още повече. Този ден, както останалите, завърши с много усмивки и добро настроение.
Следващия ден от изключителната ни програма мина под надслов ”Изкуството ще спаси света”. Училището бе превърнато в модерен киносалон за стойностни филми. Във фоайето ние бяхме изложили щандовете с кулинарни вкусотии, предварително напарвени вкъщи. А и накъде кино без пуканки и кола? Аз и моята приятелка избрахме филма "Дилъри на времето” с участието на Джъстин Тимбърлейк, взехме си пуканки и кола и се разположихме в киносалона. След края на филмите, зрителите бяха много доволни. Аз имах удоволствието да чуя добри отзиви, което много ме зарадва. В изблик на еуфория от добре проведеното мероприятие някои мои приятелки кулинарки споделиха рецептите с учениците.
И за огромно съжаление стигнахме до последния ден на тази неповторима и забавна седмица - петък – денят на партито. Беше неучебен ден, а дъждът не изглеждаше скоро да спре, но това ни най-малко не сломи настроението и желанието ни за работа на нас, групата, която всеки ден през тази седмица се трудеше усърдно. Събрахме се и започнахме подготовката за партито, темата на което беше ”Училището в бъдеще”. Имахме огромната подкрепа и на нашите учители. След приготовленията не усетихме кога е станало 16:30 и учениците дойдоха и започна нашият купон.
Първо решихме да започнем с караоке. Забавлението бе открито от учителите, а след това и учениците се присъединиха. После минахме към една интересна игра ”Открий бъдещето”. Дадоха насоки, че на втория етаж е скрито съкровище и се втурнахме да търсим. Ровихме навсякъде - под чинове, зад картини, в кошове за боклук и къде ли не. Нямаше отказали си, абсолютно всички търсихме усърдно. Накрая намерихме съкровището: "А" "Г "Н" "И" "К" "Н" "К "А" "И" "Г". Подредихме буквите и разгадахме загадката - бъдещето е на книгата! Помъчихме се доста и може би защото работихме всички в разгадаването, но никой не получи наградата - електронна книга. Важното бе не само това, че бяхме единни и търсещи, а и това, че нямаше разочаровани както от съдържанието на откритото съкровище, така и от награждаването.
За да повдигнем, духа предизвикахме манекените на училището да направят ревю. Срам ги беше, докато г-жа Бакрачева не показа колко е лесно да дефилираш по кафявия килим, а после нашествие от модели и образци. Смях и аплодисменти от зрителските среди.
В този ден нямаше неоценени и неизявили се. За всеобща утеха бяха излъчени десетки печелившите от томбола. Имаше много щастливи достойни носители на гума, зарче или молив. Голямата награда - огромна торта се падна на Георги, който за щастие си бе тръгнал и ние я изядохме за "наше здраве". Денят завърши с много танци и положителни емоции.
След това минахме към благодарностите на учениците, без които това нещо нямаше да се случи, а именно на онази група, която усърдно се трудеше през тази една седмица. И мисля, че съм длъжна да спомена тези, отдадени на каузата, работливи хора: Мелина Цинцарски, Йоана Механджийска, Ваня Мартинова, Валя Гергинова, Камелия Иванова, Полина Пейчинова, Димитрина Елина, Николета Момчилова и Стефан от 10А, разбира се, празничната седмицата нямаше да се осъществи, ако не бяха нашите учители.
След като се прибрах, се замислих каква късметлийка съм, че уча в това училище, което така умело може да съчетава ученето със забавлението. И има толкова приветливи, мили, добри и забавни учители. Много се радвам, че преди две години направих правилния избор къде да се запиша.
Благодаря на всички ви за отделеното време и внимание. Надявам се, да ви е харесала тази статия и най-важното - да не сте се отегчили.
Йоанна Механджийска
Мелина Цинцарска
Здравейте на всички, които четете тази статия. Тази година се навършват 55 години откакто съществува нашето училище. Затова по случай този така важен за всички нас ден, ние, млади ентусиасти от училището, решихме да празнуваме не ден, не два, а цяла седмица. Опитахме се да направим празничната седмица незабравима и дълго помнеща се от всички. Програмата беше създадена от екипа ентусиасти, изявили желание да тържествата този път да бъдат нещо съвсем различно, уникално и забавно.
Още на 22.09.2014г. (неучебен ден) няколко души се събрахме в училище и сформирахме нашите творчески ателиета. Бяхме заредени с голяма доза оптимизъм и всичко беше много весело и забавно. Макар и малко хора, бяхме заредени с енергия и веднага се захванахме за работа. Работехме толкова бързо и усърдно благодарение на приятната обстановка, която ни създадоха гучителите. Въпреки че беше неучебен ден, а ние бяхме в училище, изобщо не ни правеше впечатление. Бяхме толкова погълнати от хубавите емоции, че загубихме всякаква представа за времето. Най-активни в творческите ателиета бяха винаги приветливите и усмихнати ученици от 10А клас и моята приятелка и съученичка Йоана Механджийска. Завършихме този ден с изключителни емоции и нямахме търпение да се съберем отново, за и да продължим организацията на следващите събития. А за всеки ден от тази седмица имаше така наречени тържества.
Вторият ден от нашата забавна празнична седмица беше под надслов ”Детство мое, реално и вълшебно’’. Идеята на този ден бе да се върнем в годините на нашето безгрижно детство. Имаше много игри, смях и хубави емоции. Включиха се доста от учениците и всички учители. Игрите бяха най-разнообразни, а предложенията за тях, бяха дадени от учениците. Те бяха: туистър, игри с яйца, с чували и, разбира се, накъде без турнир. Тази година турнирът беше по волейбол. Турнирът бе за всички класове. Отборите бяха 5 на брой. Първият отбор ”South Park” с играчи: Георги, Симеон и Александър от 12А, Кристиян от 9А и Георги от 10В. Вторият отбор ”Всички обичат Реймънд” с играчи: Иван, Павлин, Стефан и Васил от 10А. Третият отбор “Камбоджа” с играчи: Александър и Марио от 12В, Любомир от 10В и Николай от 11Б. Четвъртият отбор “Данчо Строй” с играчи: Йордан, Георги, Милен, Кирил от 9А и Милен от 8А. И нашият, последен, пети отбор с мааалко странно име ”Ремонт на покриви” с играчи: Георги Р., Георги Н., Живко от 12В и Янко от 10В. И, разбира се, съдиите, които бяха Полина Пейчинова, Димитрина Елина и Петър от 12В иии всички присъстващи. Първо място взеха ”South Park”, следвани от ”Всички обичат Реймънд”, трети бяха ”Камбоджа” и на четвърто и пето място съответно са ”Данчо Строй” и ”Ремонт на покриви”. Играчите се бориха за победата и дадоха всичко от себе си! Поздравления за победителите!
В сряда, 24.09.2014г., се проведе едно ретро събитие, като се припомниха ритуали и събития от епохата на СОЦА. На този ден се събрахме рано сутринта в двора на училището и точно в 7,45 стартира едновременно в двете сгради задължителната сутрешна физзарядка. Намаше засъснели, нямаше мрънкащи и кръшкащи. Всички с абсолютната сериознаст на осъзнаващите задължението си ученици изпълняваха упражненията. В училище влязохме след щателна проверка на облекло и външен вид - дължина на нокти, коси и следи от пагубни фалшиви разкрасявания - вредни за социалистическия морал. На някои бяха отрязани косите (симворично, но им остана притеснението, на други - ноктите, трети бяха прегледани за въшки и т.н.) Преминали през соцфейсконтрола, влязохме в училището, което имаше нов интериор - навсякъде плакати със социалистическа пропаганда, лозунги и табели за правилно поведение. Някои от плакатите бяха забавни, други абсолютно неразбираеми. На табло бяха изписани забранените и задължителните за вършене от човека неща. Дисциплината в часовете бе по-строги от обикновено. С влизането на учител дежурнията ученик рапортуваше на учитела, обръщахме се с "другарко" към учителките и вдигахме чинно ръка със знака на победата, за да поискаме думата. Отличниците активисти на ПГТ бяха повикани и подложени на изпит за включване в комсолома. Въпросите бяха класически: "Колко са петимата от РМС?", "Как е първото име на другаря Тодор Живков?" и ключовият "Защо искаш да бъдеш комсомолец?" Ние се потяхме и отговаряхме, без да знем правилните отговори, но знаехме, че е престижно и никой не се отказа от изпита, а комисията от допускащи ту се смееше, ту ставаше сериозна. Връчиха ни и комсомолски книжки. В последните часове премина съобщение заповед за изключване на ученици, направили 3 неизвинени. За нас беше много вълнуващо да надникнем към дните в годините на СОЦА, а за учителите още повече. Този ден, както останалите, завърши с много усмивки и добро настроение.
Следващия ден от изключителната ни програма мина под надслов ”Изкуството ще спаси света”. Училището бе превърнато в модерен киносалон за стойностни филми. Във фоайето ние бяхме изложили щандовете с кулинарни вкусотии, предварително напарвени вкъщи. А и накъде кино без пуканки и кола? Аз и моята приятелка избрахме филма "Дилъри на времето” с участието на Джъстин Тимбърлейк, взехме си пуканки и кола и се разположихме в киносалона. След края на филмите, зрителите бяха много доволни. Аз имах удоволствието да чуя добри отзиви, което много ме зарадва. В изблик на еуфория от добре проведеното мероприятие някои мои приятелки кулинарки споделиха рецептите с учениците.
И за огромно съжаление стигнахме до последния ден на тази неповторима и забавна седмица - петък – денят на партито. Беше неучебен ден, а дъждът не изглеждаше скоро да спре, но това ни най-малко не сломи настроението и желанието ни за работа на нас, групата, която всеки ден през тази седмица се трудеше усърдно. Събрахме се и започнахме подготовката за партито, темата на което беше ”Училището в бъдеще”. Имахме огромната подкрепа и на нашите учители. След приготовленията не усетихме кога е станало 16:30 и учениците дойдоха и започна нашият купон.
Първо решихме да започнем с караоке. Забавлението бе открито от учителите, а след това и учениците се присъединиха. После минахме към една интересна игра ”Открий бъдещето”. Дадоха насоки, че на втория етаж е скрито съкровище и се втурнахме да търсим. Ровихме навсякъде - под чинове, зад картини, в кошове за боклук и къде ли не. Нямаше отказали си, абсолютно всички търсихме усърдно. Накрая намерихме съкровището: "А" "Г "Н" "И" "К" "Н" "К "А" "И" "Г". Подредихме буквите и разгадахме загадката - бъдещето е на книгата! Помъчихме се доста и може би защото работихме всички в разгадаването, но никой не получи наградата - електронна книга. Важното бе не само това, че бяхме единни и търсещи, а и това, че нямаше разочаровани както от съдържанието на откритото съкровище, така и от награждаването.
За да повдигнем, духа предизвикахме манекените на училището да направят ревю. Срам ги беше, докато г-жа Бакрачева не показа колко е лесно да дефилираш по кафявия килим, а после нашествие от модели и образци. Смях и аплодисменти от зрителските среди.
В този ден нямаше неоценени и неизявили се. За всеобща утеха бяха излъчени десетки печелившите от томбола. Имаше много щастливи достойни носители на гума, зарче или молив. Голямата награда - огромна торта се падна на Георги, който за щастие си бе тръгнал и ние я изядохме за "наше здраве". Денят завърши с много танци и положителни емоции.
След това минахме към благодарностите на учениците, без които това нещо нямаше да се случи, а именно на онази група, която усърдно се трудеше през тази една седмица. И мисля, че съм длъжна да спомена тези, отдадени на каузата, работливи хора: Мелина Цинцарски, Йоана Механджийска, Ваня Мартинова, Валя Гергинова, Камелия Иванова, Полина Пейчинова, Димитрина Елина, Николета Момчилова и Стефан от 10А, разбира се, празничната седмицата нямаше да се осъществи, ако не бяха нашите учители.
След като се прибрах, се замислих каква късметлийка съм, че уча в това училище, което така умело може да съчетава ученето със забавлението. И има толкова приветливи, мили, добри и забавни учители. Много се радвам, че преди две години направих правилния избор къде да се запиша.
Благодаря на всички ви за отделеното време и внимание. Надявам се, да ви е харесала тази статия и най-важното - да не сте се отегчили.
Йоанна Механджийска
Мелина Цинцарска
RSS Feed