3-ти март 1878 година – ден, в който една почти петвековна борба е завършена. Ден, в който дедите ни са извоювали свободата на България. Ден, без който сега може би нямаше да четете това.
Тази година се навършват 137 години от датата, променила историята на България. Години, белязани с много падения и възходи, които нацията ни успява да преодолее. Но за днешния свят ли са се борили всички българи преди нас? Свят, в който не можеш да се чувстваш сигурен за утрешния ден, свят с толкова много неправди! Събираме се на една дата, за да почетем нещо, за което огромна част от хората сред нас не могат да съчинят две изречения. Всяка година отбелязваме 3-ти март, но сякаш не вникваме в същността му. За това ли се бориха будителите, за това ли се бори Левски?
През всичките тези години на свободна България хората в пределите на страната са преживели две световни и две балкански войни. Воювали са се и са давали живота си в стотици битки, пролели са кръвта на хиляди врагове, за да се слави името „България”. През всичките тези войни не сме изгубили нито едно знаме! Не сме паднали духом нито в една битка! Дори на връх Шипка, когато сме се изправили срещу многобройната турска армия, с привършващи ресурси и изморени войници, ние сме успявали да победим врага и да защитим страната си! Тъпкали са ни почти 5 века, преживели сме две световни войни, които сме загубили и заради които сме плащали невъзможни дългове, но никога не сме падали духом и сме продължавали борбата. 44 години сме били под социализъм, което до голяма степен ни е издигнало като икономическа и военна сила, и всичко това, за да доживеем да видим една България, в която няма принципи, в която няма надежда. България, чиито деца бягат извън пределите на родината си, а тези, които остават, я рушат и се подиграват с името и. И деца, и възрастни не знаят историята си, не знаят кой е виновен за свободната страна, в която се намират. А и не ги интересува. Предпочитат да живеят във виртуалния свят на технологиите, без да се интересуват от хората преди тях, които са изковали този свят. Граждани, които се ГАВРЯТ с портрети на националните ни герои и със самите тях. Бабите и дядовците, които са износили държавата на гърба си, днес живеят с минимална пенсия от 100-200 лева, при положение, че само сметките за тока им, който се произвежда в родината ни, но се разпределя от чуждестранни фирми, е половината от тази пенсия. В същото време плащаме на 240 политика, които не вършат нищо друго освен да отъпкват земята, която трябва да пазят. Става ми тъжно, като се замисля, че всичките национални герои са дали живота си, за да може днес да се подиграват над труда им.
А най-тъжното е, че никой не се замисля над това. Никой не се опитва да го промени, дори защитава положението, в което се намира. Паисий е искал сънародниците му да не се срамуват от това, че в кръвта им тече българска кръв, но по някога ме е срам да се нарека българин. Не заради друго, а заради сегашното положение на държавата.
Нека този 3-ти март бъде различен. Нека се замислим над тези думи и да се опитаме да променим поне нещо, което е по силите ни. Живеем в страна с прекрасни възможности. По телевизията, всеки ден, виждате лошата страна на прекрасната ни родина. Заслепени сме от лъжата, която ни пробутват. Не, нищо не е загубено! Заедно можем, стига да искаме. Можем да променим толкова много! Дори всеки от нас да сподели една снимка, която да показва доброто в родината ни, има голям шанс да променим начина на мислене на българина и да му дадем самочувствието, от което има нужда.
Всяко време има герои – вие може да сте тези герои! Спомняйте си тези преди вас и ги почитайте!
Честит празник, българи!
СТЕФАН СТОИМЕНОВ
Тази година се навършват 137 години от датата, променила историята на България. Години, белязани с много падения и възходи, които нацията ни успява да преодолее. Но за днешния свят ли са се борили всички българи преди нас? Свят, в който не можеш да се чувстваш сигурен за утрешния ден, свят с толкова много неправди! Събираме се на една дата, за да почетем нещо, за което огромна част от хората сред нас не могат да съчинят две изречения. Всяка година отбелязваме 3-ти март, но сякаш не вникваме в същността му. За това ли се бориха будителите, за това ли се бори Левски?
През всичките тези години на свободна България хората в пределите на страната са преживели две световни и две балкански войни. Воювали са се и са давали живота си в стотици битки, пролели са кръвта на хиляди врагове, за да се слави името „България”. През всичките тези войни не сме изгубили нито едно знаме! Не сме паднали духом нито в една битка! Дори на връх Шипка, когато сме се изправили срещу многобройната турска армия, с привършващи ресурси и изморени войници, ние сме успявали да победим врага и да защитим страната си! Тъпкали са ни почти 5 века, преживели сме две световни войни, които сме загубили и заради които сме плащали невъзможни дългове, но никога не сме падали духом и сме продължавали борбата. 44 години сме били под социализъм, което до голяма степен ни е издигнало като икономическа и военна сила, и всичко това, за да доживеем да видим една България, в която няма принципи, в която няма надежда. България, чиито деца бягат извън пределите на родината си, а тези, които остават, я рушат и се подиграват с името и. И деца, и възрастни не знаят историята си, не знаят кой е виновен за свободната страна, в която се намират. А и не ги интересува. Предпочитат да живеят във виртуалния свят на технологиите, без да се интересуват от хората преди тях, които са изковали този свят. Граждани, които се ГАВРЯТ с портрети на националните ни герои и със самите тях. Бабите и дядовците, които са износили държавата на гърба си, днес живеят с минимална пенсия от 100-200 лева, при положение, че само сметките за тока им, който се произвежда в родината ни, но се разпределя от чуждестранни фирми, е половината от тази пенсия. В същото време плащаме на 240 политика, които не вършат нищо друго освен да отъпкват земята, която трябва да пазят. Става ми тъжно, като се замисля, че всичките национални герои са дали живота си, за да може днес да се подиграват над труда им.
А най-тъжното е, че никой не се замисля над това. Никой не се опитва да го промени, дори защитава положението, в което се намира. Паисий е искал сънародниците му да не се срамуват от това, че в кръвта им тече българска кръв, но по някога ме е срам да се нарека българин. Не заради друго, а заради сегашното положение на държавата.
Нека този 3-ти март бъде различен. Нека се замислим над тези думи и да се опитаме да променим поне нещо, което е по силите ни. Живеем в страна с прекрасни възможности. По телевизията, всеки ден, виждате лошата страна на прекрасната ни родина. Заслепени сме от лъжата, която ни пробутват. Не, нищо не е загубено! Заедно можем, стига да искаме. Можем да променим толкова много! Дори всеки от нас да сподели една снимка, която да показва доброто в родината ни, има голям шанс да променим начина на мислене на българина и да му дадем самочувствието, от което има нужда.
Всяко време има герои – вие може да сте тези герои! Спомняйте си тези преди вас и ги почитайте!
Честит празник, българи!
СТЕФАН СТОИМЕНОВ