2-ри март – ден преди националния ни празник. Група ученици смело се задават към един хълм – „Дъбова глава”. Тръгнали смело напред, като войници, готови да превземат крепостта... Е, все пак трябваше да започнем с патриотичен дух!
Добре, нека не навлизаме във фантазии за днешния ден, който беше страхотен. Сутринта, в 10:30, докато повечето от приятелите ни още спяха, ние тръгнахме на поход. Водеше ни г-н Михайлов. Бяхме една група от около 10 човека – малко, но точни и пълни с добро настроение... и храна и вода, разбира се. Времето беше благоприятно за нас - Слънцето грееше, облаците се бяха скрили – сякаш върхът отваряше вратите си за нас. Е, кал не липсваше, всъщност, на места беше силно непроходимо, но нали сме войничета – нямаме страх от нищо! Направихме си снимка преди истинското изкачване и се запътихме нагоре... към върха! Изкачихме се на един дъх, както се казва, макар да се поизморихме на последното изкачване. По пътя се снимахме още няколко пъти (накъде без снимки), един от нас дори си хвана гущер – пазителят на върха. Или поне така разбрахме, че му казват. Настроението ни беше на ниво. Имахме дори озвучение, което ни зареди още повече.
Вече пред върха той ни даде сериозен отпор. Сякаш ни беше намразил заради нещо. Вятърът задуха силно, стана ни студено, а пътеките ставаха все по-кални. Но нали знаете – сговорна дружина... до върха достига! Браво, войници, достигнахте до целта!
Горе беше по-ветровито и от подножията. Но походът си заслужаваше! Гледката беше уникална! А и ти е по-интересно, когато имаш за задача да назовеш всички височини, които виждаш – Шумнатица, Верила, Витоша, Рила, дори Стара планина. След това селата – Шипочане, Широки дол, Райово, Рельово, Доспей. Дори язовир Искър – бях качвал върха много пъти, много, но никога не се бях замислял за цялостната картина, която виждам оттам. Географията е интересна, когато се прилага на практика!
Та, по пътя към вкъщи изляхме детските си страсти – тичахме надолу по хълма, след което си направихме импровизиран пикник, говорихме си и се смяхме... Изкарахме си чудесно!
Следващата седмица най-вероятно ще има друг поход (стига времето да е добро), като дестинацията ще бъде различна. Ако някой не е успял да дойде днес – може да се присъедини! Колкото повече – толкова повече!
Стефан С.
Добре, нека не навлизаме във фантазии за днешния ден, който беше страхотен. Сутринта, в 10:30, докато повечето от приятелите ни още спяха, ние тръгнахме на поход. Водеше ни г-н Михайлов. Бяхме една група от около 10 човека – малко, но точни и пълни с добро настроение... и храна и вода, разбира се. Времето беше благоприятно за нас - Слънцето грееше, облаците се бяха скрили – сякаш върхът отваряше вратите си за нас. Е, кал не липсваше, всъщност, на места беше силно непроходимо, но нали сме войничета – нямаме страх от нищо! Направихме си снимка преди истинското изкачване и се запътихме нагоре... към върха! Изкачихме се на един дъх, както се казва, макар да се поизморихме на последното изкачване. По пътя се снимахме още няколко пъти (накъде без снимки), един от нас дори си хвана гущер – пазителят на върха. Или поне така разбрахме, че му казват. Настроението ни беше на ниво. Имахме дори озвучение, което ни зареди още повече.
Вече пред върха той ни даде сериозен отпор. Сякаш ни беше намразил заради нещо. Вятърът задуха силно, стана ни студено, а пътеките ставаха все по-кални. Но нали знаете – сговорна дружина... до върха достига! Браво, войници, достигнахте до целта!
Горе беше по-ветровито и от подножията. Но походът си заслужаваше! Гледката беше уникална! А и ти е по-интересно, когато имаш за задача да назовеш всички височини, които виждаш – Шумнатица, Верила, Витоша, Рила, дори Стара планина. След това селата – Шипочане, Широки дол, Райово, Рельово, Доспей. Дори язовир Искър – бях качвал върха много пъти, много, но никога не се бях замислял за цялостната картина, която виждам оттам. Географията е интересна, когато се прилага на практика!
Та, по пътя към вкъщи изляхме детските си страсти – тичахме надолу по хълма, след което си направихме импровизиран пикник, говорихме си и се смяхме... Изкарахме си чудесно!
Следващата седмица най-вероятно ще има друг поход (стига времето да е добро), като дестинацията ще бъде различна. Ако някой не е успял да дойде днес – може да се присъедини! Колкото повече – толкова повече!
Стефан С.
RSS Feed