БИВШИ И НАСТОЯЩИ УЧЕНИЦИ ОТ ПГТ В РУМЪНИЯ НА МЛАДЕЖКИ ОБМЕН
00:30 вечерта на 22.03.2015г. бивши и настоящи възпитаници, един от които в момента учител от Професионална гимназия по туризъм, плюс 4-ма други млади хора от България за щастие на централна автогара София, а не ЖП гара, чакат.
Приблизително 09:00. Букурещ. Гара Филарет. Хм... Първи впечатления – бедност.
Недоспали, но в същото време готови за обиколка, тръгват да търсят как да се отърват от багажа и да разгледат румънската столица. Любопитството им е изострено – от медиите знаят, че Румъния вече е изпреварила България. Трябва да се види. Но първо да напуснат тази гара.
Ето ги след известно време, объркани, питащи за другата гара всекиго, когото видят и сметнат, че говори английски (с изненада установяват, че голям брой хора владеят английския). Разбират. Качват се в трамвай, почти същия като старите в София, не си купуват билети, шофьорът не продавал.
Пристигат и отново преследват хора за информация. Справят се. Без багаж са.
Вече са свободни за опознаване на града. Но къде да отидат? Сами без гид са. Отново въпроси към минаващите. Целта им е прочутата сграда на парламента. Но се озовават преди това на Патриаршията, като впоследствие разбрат, че са там. Успяват да открият парламента, впечатлени са, огромен е, споглеждат се. За какво ли използват пространството? А сега? Оглеждат се за нещо интересно. Мислят: София е по-впечатляваща. След това искат да видят стария град.
Спират момиче, то се оказва изненадващо любезно и ги придружава. От това, което успяват да видят в столицата, установяват, че тази част е най-красива и най-чиста. Другото е сиво, мръсно, в по-голямата част потискащо. А шофьорите и трафикът – ужасни! Далеч са от нашите.
Времето не е с тях. Ветровито, дъждовно и тъжно. Замръзват и влизат в кафене да чакат посрещача си, който ще ги отведе до крайната цел. Това пътуване не е екскурзия нито туристическа обиколка на съседката.
Ето я и нея, запознават се и се отправят към друга част на града – огромен парк. Малко изнервени и много уморени се разхождат. Виждат арката, но със съжаление установяват, че няма да се насладят на постройката, тъй като е в ремонт.
Става време да потеглят за автобуса. Предстоят им още 4 часа път.
А мястото... едно малко градче, приличащо по-скоро на село – Хорезу. Ще прекарат там следващите 10 дни. За да участват в обмен по Еразъм+. Името на проекта е Power of You(th).
Посрещнат ги част от неспящите вече пристигнали участници в младежкия обмен от Испания, Италия, Румъния и Турция.
10 дни са наситени с вълнения, емоции, труд, мислене, обмяна на идеи, опит, преживявания, опознаване и създаване на нови приятелства.
Програмата е особено натоварена, най-вече в първата половина на обмена. Но въпреки това не усещат времето, нито работата. Има и доста забавление, не само вечер, но и през деня по време на изпълнение на дейностите.
Главна цел на обмена е да се развие предприемаческият дух на участниците, като затова всеки ден имат разнообразни задачи и подходи, свързани с темата. Провеждат дискусии, симулации, създават фирми. Забавляват се и развиват творческите си умения, докато работят на креативни уъркшопи като правене на оригами, плетене на гривни; провеждат дейности на открито (предмно физически игри). Използват въображението и уменията си, за да научат на място на нещо, в което са добри, останалите участници. Трябва да мислят и действат бързо. Опознават града чрез малко състезание по между им. Запознават се с местната общност – приятни хора. Работят с децата от училището, което ги поразява с базата и размера си – в 7 000 град – ограмно ново модерно училище, в което работят 200 учители. Влизат в ролята на актьори, танцьори, певци, за да пресъздадат наученото. Дискутират морални въпроси и фотографират мигове. Упражняват математическите си способности.
Постепенно опознават нови националности, различно поведение не само по време на целия обмен, но и вечер, когато има партита, посветени на различните държави.
Пътуват до Сибиу, много красив град, но за жалост имат малко време за него. И пак ги следва дъжд. Но за сметка на това точно на следващия ден грейва слънце, но те трябва да работят на закрито.
Обикалят няколко манастира и се запознават с местното производство на керамични съдове. Поставят им задача да направят глинени изделия
Усещат умората и се виждат вече краят. Дните минават неусетно и време е за прощалното парти. Продължителност - до ранни зори. Почти неспали се отправят към автобусната спирка, за да преминат по същия маршрут обратно до България. Има сълзи, има и смях.
Отново са там, където бяха и в началото. На неприветливата гара, на която и персоналът се оказва изнервен.
В 16:00 потеглят към София. Пристигнат към 23:00 и замечтават да поемат отново на път и да се видят със същите хора пак. Защото са станали приятели, защото са работили и са се забавлявали заедно – българи, румънци, турци, италианци и испанци.
Благодарности на Професионална гимназия по туризъм и на Българския младежки форум за преживяването от Диана Сайменова, Михаил Михайлов, Симеон Митов и Николай Георгиев!
Диана
00:30 вечерта на 22.03.2015г. бивши и настоящи възпитаници, един от които в момента учител от Професионална гимназия по туризъм, плюс 4-ма други млади хора от България за щастие на централна автогара София, а не ЖП гара, чакат.
Приблизително 09:00. Букурещ. Гара Филарет. Хм... Първи впечатления – бедност.
Недоспали, но в същото време готови за обиколка, тръгват да търсят как да се отърват от багажа и да разгледат румънската столица. Любопитството им е изострено – от медиите знаят, че Румъния вече е изпреварила България. Трябва да се види. Но първо да напуснат тази гара.
Ето ги след известно време, объркани, питащи за другата гара всекиго, когото видят и сметнат, че говори английски (с изненада установяват, че голям брой хора владеят английския). Разбират. Качват се в трамвай, почти същия като старите в София, не си купуват билети, шофьорът не продавал.
Пристигат и отново преследват хора за информация. Справят се. Без багаж са.
Вече са свободни за опознаване на града. Но къде да отидат? Сами без гид са. Отново въпроси към минаващите. Целта им е прочутата сграда на парламента. Но се озовават преди това на Патриаршията, като впоследствие разбрат, че са там. Успяват да открият парламента, впечатлени са, огромен е, споглеждат се. За какво ли използват пространството? А сега? Оглеждат се за нещо интересно. Мислят: София е по-впечатляваща. След това искат да видят стария град.
Спират момиче, то се оказва изненадващо любезно и ги придружава. От това, което успяват да видят в столицата, установяват, че тази част е най-красива и най-чиста. Другото е сиво, мръсно, в по-голямата част потискащо. А шофьорите и трафикът – ужасни! Далеч са от нашите.
Времето не е с тях. Ветровито, дъждовно и тъжно. Замръзват и влизат в кафене да чакат посрещача си, който ще ги отведе до крайната цел. Това пътуване не е екскурзия нито туристическа обиколка на съседката.
Ето я и нея, запознават се и се отправят към друга част на града – огромен парк. Малко изнервени и много уморени се разхождат. Виждат арката, но със съжаление установяват, че няма да се насладят на постройката, тъй като е в ремонт.
Става време да потеглят за автобуса. Предстоят им още 4 часа път.
А мястото... едно малко градче, приличащо по-скоро на село – Хорезу. Ще прекарат там следващите 10 дни. За да участват в обмен по Еразъм+. Името на проекта е Power of You(th).
Посрещнат ги част от неспящите вече пристигнали участници в младежкия обмен от Испания, Италия, Румъния и Турция.
10 дни са наситени с вълнения, емоции, труд, мислене, обмяна на идеи, опит, преживявания, опознаване и създаване на нови приятелства.
Програмата е особено натоварена, най-вече в първата половина на обмена. Но въпреки това не усещат времето, нито работата. Има и доста забавление, не само вечер, но и през деня по време на изпълнение на дейностите.
Главна цел на обмена е да се развие предприемаческият дух на участниците, като затова всеки ден имат разнообразни задачи и подходи, свързани с темата. Провеждат дискусии, симулации, създават фирми. Забавляват се и развиват творческите си умения, докато работят на креативни уъркшопи като правене на оригами, плетене на гривни; провеждат дейности на открито (предмно физически игри). Използват въображението и уменията си, за да научат на място на нещо, в което са добри, останалите участници. Трябва да мислят и действат бързо. Опознават града чрез малко състезание по между им. Запознават се с местната общност – приятни хора. Работят с децата от училището, което ги поразява с базата и размера си – в 7 000 град – ограмно ново модерно училище, в което работят 200 учители. Влизат в ролята на актьори, танцьори, певци, за да пресъздадат наученото. Дискутират морални въпроси и фотографират мигове. Упражняват математическите си способности.
Постепенно опознават нови националности, различно поведение не само по време на целия обмен, но и вечер, когато има партита, посветени на различните държави.
Пътуват до Сибиу, много красив град, но за жалост имат малко време за него. И пак ги следва дъжд. Но за сметка на това точно на следващия ден грейва слънце, но те трябва да работят на закрито.
Обикалят няколко манастира и се запознават с местното производство на керамични съдове. Поставят им задача да направят глинени изделия
Усещат умората и се виждат вече краят. Дните минават неусетно и време е за прощалното парти. Продължителност - до ранни зори. Почти неспали се отправят към автобусната спирка, за да преминат по същия маршрут обратно до България. Има сълзи, има и смях.
Отново са там, където бяха и в началото. На неприветливата гара, на която и персоналът се оказва изнервен.
В 16:00 потеглят към София. Пристигнат към 23:00 и замечтават да поемат отново на път и да се видят със същите хора пак. Защото са станали приятели, защото са работили и са се забавлявали заедно – българи, румънци, турци, италианци и испанци.
Благодарности на Професионална гимназия по туризъм и на Българския младежки форум за преживяването от Диана Сайменова, Михаил Михайлов, Симеон Митов и Николай Георгиев!
Диана
RSS Feed